Русия, ден първи

Преди около месец и нещо из Упсала плъзна слух за предстоящо пътуване до Русия за международни студенти от цяла Швеция. Мълвата твърдеше още , че са необходими няколко души за групови (без)отговорници, които ще пътуват безплатно в замяна на организационната си дейност, а един от тях ще бъде от Упсала. Тъй като никой от останалите колеги в Международния конвент нямаше възможност да пътува тогава (между втори и девети април), нелеката участ да се разходя до Руската Федерация се падна на мен. О, горкичкият аз, такива задачи ми дайте на мене, тежки и отговорни. Единственото, което се изискваше от мен, беше да се появя в определено време на стокхолмското пристанище, че да си строя подопечните.

И така...

Ден първи, втори април...

... започва всъщност с ден нулев, първи април. Стефан се прибираше в България, така че намина да се видим. Е видяхме се... със солидно количество бира и водка и уиски. Така усърдно се гледахме, че когато той си тръгна останалите продължихме да се взираме, предимно издирвайки мезето. По някое време се сетих, че все пак ще заминавам и имам багаж да стягам. Любезно, но твърдо изхвърлих останалите в съзнание гости и нахвърлях всичко необходимо в един малък сак.

Излюпих се в 6.30 сутринта или 12 часа по-рано от началото на пътуването. След обичайния сутрешен ритуал в храма на хигиената набутах в сака всичко, за което не се бях сетил предната вечер и бях готов за тръгване. Часовникът обаче не можеше да ми смогне на ефикасността и все още ми оставаше един час до тръгване. Проблемът какво да правя през това време разреших бързо и ефикасно - обадих се на Анна и си проведохме приятен сутрешен разговор за изпроводяк. Мерси, мило.

Леко закъсняващ, потеглих след прегръдка за довиждане от Албена и предупреждение да внимавам с рускините. Общо взето почти всички все за тях ме предупреждават. Странна работа. Дали пък да не проверя за какво става дума... Както и да е потеглих. Естествено, след няколкостотин метра осъзнах че трябваше да се върна, защото си бях забравил рублите в другата чанта. Мамка му.

Успях да се добера навреме до курса по отговорно сервиране на алкохол в другия край на града след четиридесетминутна разходка. Единият от лекторите беше блюстител на реда, иначе казано полицай от отдела за борба с престъпления свързани с алкохол и наркотици. Лудо копеле. Обясняваше ни как в ситуация на престрелка не било нужно престъпникът да бъде убит. Можело например само да бъде попрегазен леко с патрулката докато кротне. Представата беше забавничка.

След курса Петер ме откара до Стокхолм. Когато му споменах за лектора и патрулката, неусетно потънахме в дискусия за различните видове огнестрелни оръжия, машини, военни постижения и тактики и прочие и прочие. Момчетата и техните играчки. Пристигайки на дока на Viking Line видях огромния кораб Cinderella закотвен на кея. Искрено се надявах да пътуваме на него. Cinderella е най-големият кораб на компанията и на него винаги стават най-бесните партита.

Във фоайето на терминала вече се бяха събрали петдесетина души. Всичките с огромни куфарища. Направо се депресирах с мойто малко сакче. Посрещна ме голям рус викинг, който обясни, че е бил групов ръководител на предишното пътуване и ми даде малко вътрешна информация за това какво къде и как да се прави и да не се прави. След това ми връчи паспортите на хората от моята група и ме инструктира да им ги раздам. После трябваше да се разпределят по четворки в каютите. Другите двама групови ръководители бяха от женското вероизповедание, че и шведки барабар. Честно казано бях скептичен по отношение на това колко добре ще се справят със задълженията си, особено като си подпийнат. Това шведската култура на пиене е митичен звяр, отдавна измрял, а най-вероятно никога не съществувал.

Запознах се с две българки, учат в... къде беше... Еншьопинг? Линшьопинг? А, да бе, Йоншьопинг. В Швеция е бъкано с градове завършващи на -шьопинг, голяма е обърквация. Както и да е, насъбрахме се в чакалнята. 135 студента, насядали на пейките или направо на пода... живите бежанци направо. Оказа се че няма да пътуваме със Cinderella. Името на кораба ни беше Amorella (всички кораби на Viking Line носят имена, завършващи на -ella... come under my umbrella-ella-ella-ella...). Доста аморално именце за тоя кораб според мен. Но пък подходящо, като се има предвид какво се случва на тези видове кораби в открито море.

Каютите ни бяха на втора палуба. От общо единайсет. По-надолу от нас беше само баластът и морското дъно. Имахме си обаче "прозорец" със завески и "изглед" към някакъв морски фар, сиреч фототапет. Делих каютата с двама французи и ръководителката на групата от южна Швеция.

Замъкнах се на горната палуба, голям смях падна. Беше много духовито, т.е. ветровито, така че бързичко си влязохме обратно. С двете българки седнахме в панорамния бар на кърмовата палуба и си говорихме сладко и продължително. По някое време някаква госпожица присоса да пее, та решихме да се поразкараме, от нея нищо не се чуваше. Обявих, че съм гладен, при което Оля заяви че няма да си яде сандвичите и мога да ги изям ако искам. В единия имаше кетчуп. Е.. на харизан сандвич кетчупа не се гледа.

Отидох си до каютата да си оставя якето. Вътре французите се бяха усамотили над чаша/бутилка/бъчонка бяло вино. Сипаха ми. Сладури са това французите. Отидох до безмитния магазин да си накупя бира и продоволствие. Продавачът реши да ми поиска лична карта, но пък паспортът ми беше в каютата. След половинсекунден размисъл той сви рамене и ми даде касовата бележка. Сладури са това продавачите в безмитните магазини. А от музикалната уредба в магазина се носеше Metallica. Обичам ги тия безмитни магазини и туй то.

Слязох в каютата да пием с французите. Заварих обитателите на три каюти натъпкани в една. Много задушевна обстановка. Чучнах се в коридора, запречвайки го целия с неприлично дългите си крака, и си отворих бира. По някое време минаха българките да ме забършат да ходим в дискотеката. Тя пък тепърва отваряше и жив човек нямаше. Пихме още бира. По някое време взеха че се появиха някакви хора. Даже и Моби Дик беше там. Така де, някакво същество от предимно женски пол, събрало достатъчно плът в себе си за направата на три нормално сложени същества. Че и "танцуваше" ганстерски рап... под диско звуци. Смех. Доскуча ми, прибрах се в каютата си и си легнах. Докато чаках боботенето на двигателите да ме унесе, съкаютниците ми се прибраха. Натръшкахме се по койките и заспахме.