За дърветата и лекторите

Мнозина от вас в един или друг момент.. най-вероятно насред тежки пиянски нощи или на следващото утро.. са си задавали въпроса "Защо сме тук?" Понякога поводът да зададем този въпрос не е самото наше съществуване, а персоната... обикновено от женски произход.. в нашата непосредствена близост. Е, поне на гореспоменатата сутрин. Самият аз обаче се съмнявам, че е имало толкова много вариации на въпроса относно.. дърветата. Освен техните очевидни индустриални, естетически и кислород-произвеждащи приложения.. а, и едно от най-важните - запълването на гори.. дърветата имат една много често срещана, но рядко забелязвана особеност. Не, не жилища за катерички. Те кондензират дъжд. Мога да си представя как някои от вас примигват и прочитат целия абзац отново, докато други ровичкат за екземпляра си от "Музика на душата". Не, приятели, нямам намерение да крада от Тери Пратчет. Просто слушайте.

Валеше. Е, все пак е есен и аз съм в Швеция.. чудо голямо. Съвсем леко препръскваше, едвам се усещаше на кожата и почти невидимо с просто око. Тъй че реших да оставя дрехите си за дъжд на полагаемото им се място - в гардероба. Якето ми щеше да ме пази достатъчно. Или аз така си мислех.. карах колело с пълна скорост към университета, наслаждавайки се на миниатюрните капчици жилещи ме по лицето, когато коварен дървовиден горски обитател умело изля половин литър вода във врата ми. Няма нужда да споменавам колко бях ощастливен от безплатния душ. Следващите сто и няколко дървета, покрай които преминах, решиха да последват примера на другарчето си и щедро да ми предложат дневния воден запас на някое малко село. Десет минути по-късно, ругаейки на поне четири езика, седях на първия ред на лекционната зала. Водата капеше от косата ми и се стичаше на деликатни ручейчета в средноголяма локва - очевидно не бях единствената жертва на дървесната революция.

Следващото нещо, което видях, беше как професор Ларс Хелман влиза през вратата на залата.. напълно сух. Значи, мисля си, той е швед (аз пък не съм) и има значително повече опит в избягването на водните удари. Оказа се, че е обяснението е доста по-тривиално - изхитрил се е да дойде с автобуса. Лекцията можеше да започне. В момента, в който чух този човек да говори английски, нацупването ми не само се обърна с главата надолу, ами направи и двойно салто-мортале. Проф. Хелман, ако някога прочетете това (добре де, ако научите български и вземете, че го прочетете), моля не се обиждайте. Въобще нямам нещо подобно предвид. Вие сте страхотен преподавател със страхотна усмивка.. но сте и шведският Терминатор. Приятели, представете си висок широкоплещест, синеок мъж с много високо чело и дълбок глас. Липсваха му само слънчеви очила и мотор. Е, предполагам, че е малко трудно да се кара мотор в Биомедицинския център. Поне не и когато наоколо има хора.. обаче от дългите коридори стават прекрасни писти. И когато професорът каза: Yoou haave to produuce aantiboodies със същия австрийски акцент.. ами, трябваше бързо да си озаптя лицевите мускули, преди да се разсмея с глас. Проф. Хелман, благодаря Ви за чудесната лекция и за това, че направихте деня ми по-светъл!