Петък, тринайсети

Днешните простотии все пак не бяха чак толкова много. Оплесках едно миене, после една инкубация. Помежду им се оказа, че скарата в ресторанта не работи, пък се бях навил да плюскам печено прасе. В крайна сметка ядох пиле с ориз. На отиване ми беше студено, но за сметка на това на връщане мръзнах. И май нищо не научих днес. Ще видим след четири седмици какво ще ми се случи...

Алергии

Днес пристигнаха резултатите от теста за алергии, на който трябваше да се подложа преди да започна дипломната си работа. Оказа се, че не само не съм алергичен към абсолютно нищо (освен може би липсата на редовно плюскане и полов живот, тогава ставам много отровен), ами и общите ми нива имуноглобулин Е са изключително ниски. За простосмъртните, това са антителата, отговорни за алергичните реакции. Само дето са отговорни и за защитата от паразитни инфекции. Може би все пак няма да ходя в Африка...

Термодинамика

Не е добра идея да си сложиш ключовете в задния джоб на дънките, когато караш колело при минусови температури. Околната среда успява да ги изстуди много по-бързо, отколкото задникът ти - да ги стопли. Резултатът е едно доста прохладно усещане около седалищната област...

Параноя

Компанията, в която си правя дипломната работа, настоява всички протоколи да бъдат написани на шведски... от съображения за сигурност. Щото повече хора разбират английски, отколкото шведски. Ами такива тъмни балкански субекти като мене, дето разбират и по повече? Явно не сме много. Също така абсолютно всяка една машина, ако ще и бързовар за чаша чай да е, си има номер. И всеки химикал и разтвор си има номер. Които номера трябва да бъдат указвани в протоколите. На шведски. Да, и те с номер. И всяка страница с номер. Добре поне, че чашите за кафе, моливите и тоалетната хартия още нямат номера.