- Здравей, Глигане, - промълви красавицата с глас, намекващ за коприни, приглушена светлина и, поради незнайно каква причина - жълт кантарион. Варваринът новобранец, чиято баба редовно го беше разтривала със странно вонящи илачи, когато биваше болен, и го беше пердашела с още по-странно вонящи треволяци, когато биваше непослушен, я изгледа с дълбоко съмнение. - Дали не се намира лекуваща отвара сред твоите неустоимо вкусни питиета?
Кръчмарят, защото Глиганът беше именно той, кимна утвърдително.
- 400 златни монети, - заяви той.
- Четирист...? Моля?! - Всичкият жълт кантарион беше изчезнал от гласа на жената, заместен от стоманени нотки и може би следа от пиринчен обертон. - Искаш четиристотин златни монети за пикливата си отвара, приготвена най-вероятно от сляп послушник махмурлия, съдържаща повече отрови отколкото церове? И ги искаш от мен, Паринел Великолепната, Драконоубийцата, Покорителката на мффффф...
- Абе какво им става на всички днес? - Учуди се съдържателят, възползвайки се от временно възникналата пауза в монолога, възникнала от повторната употреба на парцала за биберон. - Някой да не е сложил табелка "Разпродажба" на вратата ми? Отварата струва 400 златни монети, защото производствените разходи са 250 жълтици, а надценката от 1.6 е минимумът, който трябва да сложа, за да мога да плащам данъците и поддръжката на кръчмата. Ако знаеше колко са скочили лицензите за продажба на алкохол, въобще нямаше да ми врещиш тука за някакви си мизерни 400 жълтици. Освен това хич не си мисли, че като си си сложила магически пръстен, магически гащи и магически ботуши на висок ток... момко, затвори я малко тая уста, че ще ти прелее халбата... та не си въобразявай, че като се наконтиш, ще ми изкрънкаш по-ниска цена. Самият аз притежавам Вълшебната престилка на Реол Наводнителя, най-известния кръчмар на всички времена, която освен превъзходния си мазен десен, притежава и приятното свойство да неутрализира обаянието на всички фльорци, решили да ми съсипят бизнеса по прашки...
Глиганът щеше да говори и още, но го прекъсна гюрултията откъм масата на драконоубийците. Някакъв хилав идиот беше подложил чаша под една от раните на полуутрепания тип, проснат на масата, и носеше целеустременото изражение на човек, решил да пийне нещо топло днес. Плановете му бяха осуетени обаче, когато един от малко по-подвижните герои използва плячкосаната с триста зора драконова люспа по нетрадиционен начин и го халоса странично по главата.
- Е те това беше, - разлюти се човечето. - Никакво повече безплатно лечение! Каква е ползата да си странстващ лечител, занимаващ се с благотворителност, когато ти осуетяват и най-простото изследване за кръвна група. Как се очаква да го закърпя, като може да се гътне всеки момент от астрална несъвместимост. Ай сиктир. Да пукнете от гангрена дано всичките. - Лечителят извади малка бутилка от гънките на дрехата си и поля с нея драконовата люспа. Тя изсъска възмутено от това посегателство и се разпадна на прах, а киселината покапа по пода. Там обаче тя беше посрещната от вековен пласт вкоравена мръсотия, предаде се и си се събра в тихо бълбукаща локвичка. Естествено, в най-добрите традиции на алхимическото изкуство, светеше в отровнозелено. Кръвта на отказващия да умре герой капеше в нея и съскаше като разярена котка, нападната от хълцане.
- Ти си лечител? - Втурна се към него Паринел. - Умолявам те, лечителю, не обръщай внимание на този неандерталец. Моля те, излекувай другаря ни.
- Не.
- Но...
- Коя част от "Не" не ти стана ясна бе, момиче. Опитах да го излекува, хората ти ме спряха. Като не щеш, ако щеш. Айде чао.
Дребосъкът се отправи към вратата, но се спря внезапно, когато върхът на сабята на червенокосатата се опря между плешките му.
- Излекувай го или днес в реката ще отплуват два трупа вместо един.
Лечителят изсумтя възмутено и отиде до импровизираната операционна маса. Бръкна с пръст в една от раните на разпрания герой, карайки го да измучи от болка, и облиза окървавения си пръст.
- Кръвна група маготрицателна. Значи, молитва към бог Харин, покровителя на чукоглавците като тебе.
От друга гънка на дрехата си човечето измъкна дебел том, тежащ значително повече от самия него, и го стовари върху масата, счупвайки едничкия останал здрав глезен на героя. Възнаграден с мучене две октави по-високо от предния път, той се зарови в овехтелите страници. Молитвата беше намерена и след съответния разговор на астрално високо равнище, кръвта спря, раните на момъка започнаха да се затварят и дори мученето поспадна. Без дори да го погледне повече, лечителят прибра книгата си, направи сложен жест с ръка, включващ поне наглед една идея повече стави на пръстите отколкото предполага анатомията, и си тръгна.
- И така... - рече Паринел, внезапно спомняйки си, че има какво да рече на Глигана. - Сега ти ще...
Прекъсна я гръмогласния кикот на групата й, подкрепен в следващия момент от басовото боботене на Глигана и втрещения поглед на варварина на бара. Съзирайки вбесения поглед на зеленооката, кръчмарят бръкна под бара, измъкна огледало и й го подаде, тресейки се от смях. Паринел се облещи срещу покритото с акне лице, което я гледаше оттам, което й придаде изражение на прясно боядисана жаба и почти довърши прясно закърпения й придружител.
Бившата красавица разярено измъкна меча си и се втурна след немирния лечител. Но не можа да стигне по-далеч от вратата, защото там се сблъска с...
