Вчера, докато с майка ми пиехме бира в Stadtpark Bräu, една летяща мравка кацна (или по-скоро) тупна на ръката ми. Както си я оглеждах захласнато, тя направи нов опит за летене и се стовари право в пържените ми картофки, и то на дъното на купичката. Докато си проправя път с ядене, тя вече беше предала Богу дух. Предполагам, че има и по-лоши начини да умреш от това да се стовариш в купа с ядене, голяма има-няма колкото Народния театър.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар