... с някаква камбана. Или поне на седящите вътре им се стори, че дрънчи камбаната на камбанарията... или поне, поправи се един от по-логично разсъждаващите, както би дрънчала камбаната на камбанарията, ако някой я беше свалил оттам, беше я примъкнал пред кръчмата и зашлевил Пащърнак, Педераст или както се казваше оная там пъпчивата с нея. Паринел се олюля и се свлече тихичко на пода, разкривайки гледката към камбаната отвън. Която камбана се оказа голям кръгъл бронзов щит, купен от магазина за ахейски герои на главната улица, излъскан до блясък и видял толкова битки, че традиционните концентрични мотиви, разкарвани насам-натам от купчина чернокоси къдравелковци с болни глезени и характери на примадона, бяха почти изличени. Ама точно тоя щит си беше бая голям. На собственика, който оставаше скрит зад него, просто му беше свръх въображението да се намъкне с него през вратата. Право напред беше изключено. Опитът да го завърти и да го вкара като колело беше обречен на неуспех в мига, в който ръбът опря в прага на вратата. И в горния, и в долния. Едновременно. Краткият размисъл, последван от не по-дълга, но затова пък много по-осезаема ругатня, бяха последвани от гениалната идея да засили щита като голямо бронзово колело и да влезе с все касата. Въпросното велико творение беше отново осуетено от самия щит, който закачи фирмата на кръчмата, отклони се, цапна стената, падна на земята, на косъм пропускайки да смаже краката на трима минувачи и едно теле, и се завъртя издавайки глойнг-глойнг все едно някой беше изтървал най-голямата монета на света. Накрая на притежателя на щита явно съвсем му писна, защото след ефектна ругатня, явно на друг език, която накара три гарвана да се спасяват в паническо бягство и леко зашемети четвърти, той изрита щита настрани, заключи го с една верига за коневръза и влезе в кръчмата. Беше посрещнат от бурен смях, който разтърси пяната в чашата на варварина и събори няколко бръмбара от тавана. Ето какво виждаха развеселените от случката с Паринел и лечителя гости:
Стъписано от глъчката, на прага стоеше едно кълбо. Причината, заради която не можеше да бъде видяно от щита преди малко беше фактът, че то имаше точно същия профил на добре охранена окръжност. Бронята му беше или преправяна от стар войнишки казан за чорба, или беше нагръдника на някоя от северните великанки, петметрова мацка със стоманен сутиен чашка K... или пък L. Над сферата беше нахлупен шлем, наглед осъществил кратка, но фатална колизия с паун и половина, а на... екватора, защото просто нямаше място за пояс, беше окачена катана, идеално лягаща по повърхнината на бронята. Като се сложат задължителните шипове на стратегически места и емайлирането на... ами всъщност почти навсякъде, крайният резултат беше като кръстоска между коледна играчка и дълбоководна мина. Или поне би изглеждал, ако някой от гостите знаеше какво е Коледа или пък мина. От тия избухливите, не от ония дето се копае в тях. Като стана дума за избухване, фигурата май не беше далеч от подобна мисъл, защото нещо в нея трещеше и свистеше като зимна буря във фабрика за фойерверки.
С тътрене, дрънчене и спорадични гейзероподобни избликвания на пара, сферата докрачи до бара. Всички гости затаиха дъх в очакване на следващото действие от представлението. Кълбото протегна ръка и се опита да вдигне забралото. След няколко неуспешни опита, но изключително умели псувни, отвътре се чу могъщ глас.
КРЪЧМАРЮ, ИМАШ ЛИ МАСЛО? - гласът звучеше, все едно Джеймс Ърл Джоунс беше предрусал със стероиди.
-Какво да имам - опули се съдържателят.
МАСЛО. МАС. ЛОЙ. СЛАНИНА. СМАЗКА. АБЕ НЕЩО ДА РАЗДВИЖА ТИЯ ПРОКЛЕТИ БОЛТОВЕ НА ТОЯ НЕЩАСТЕН ВИЗЬОР БЕ. - Обясни търпеливо гласът с тембъра на метеор, помитащ центъра на милионен град.
- А. Да. Секунда - кръчмарят се засуети и измъкна изпод бара гърненцето с пастата, с която беше полирал бара преди няколко часа. Ръката отвори капака, сграби злополучния парцал за почистване и загреба солидна доза паста. Две секунди и половина след като натърка винта с нея, отвътре се чу вой като от изнасилена корабна сирена, който рязко прекъсна в сифоноподобен звук, какъвто би издал слон с хроничен синузит. Още секунда след това мазилото разяде целия винт и забралото увисна със скърцане, откриващо две силно насълзени очи зад дебели замъглени очила. След още няколко звука, наподобяващи брачен танц на възбудени бронтозаври, нещо в бронята изщрака и в нея се отвори вертикален процеп. От него странично полуизлезе, полуприпадна мъничък човечец с врат и челюсти на костенурка, кашлящ пискливо и опитвайки се да не повърне върху пода.
- Мдам - отбеляза сговорчиво кръчмарят. - Все забравям, че не бива да допирам пастата до метал.
- Какво има в тая отрова бе? - изврещя човечето с писклив гласец. Беше толкова далеч от басовото боботене отпреди малко, колкото абсолютната нула беше далеч от сауната.
- Катран, восък и билки - усмихна се гордо Глиганът. - Стара рецепта от чичо ми. Полирам бара с нея.
Човечето с ужас се вторачи в барплота, който се намираше кажи-речи на едно ниво с носа му, и твърдо заключи да не се доближава до него на по-малко от допустима дистанция от, да речем, три преки.
- Имаш ли натурален сок? - попита човечето.
- Какъв сок?
- Натурален.
- Какво по дяволите е натурален сок. И къде отиде големия ти глас? Не ми казвай, че хващаш сенна хрема от малко сухи билки. Или вътре сте двама?
Човечето вмъкна глава в металната сфера и отвътре се разнесе:
ТОВА Е МЕГАФОН. - Измъкна се и продължи - А натуралният сок е прясно изстискан сок от плодове. Имаш ли?
- Неферментирал?
- Естествено, че не. Нали казах, прясно изстискан.
- Слушай друже, това тук е кръчма. Всички течности са или ферментирали, или дестилирани. Натуралните сокове текат само като има бой, което, трябва да отбележа, се случва твърде често тия дни, тая днешната младеж никакво уважение няма и все трябва да им показвам защо ми викат Глигана, а пък последното прясно изстискано нещо тука са пъпките на оная там припадналата.
- Чаша бяло вино тогава. - изрече човечето нещастно. Кръчмарят въздъхна като човек, комуто се налага да обясни основите на квантовата химия на племето, което се кани да го изяде.
- Огледай се наоколо. Хората пият бира. Нали се сещаш, ечемик, хмел, вода, жрец със запушен нос и правилните заклинания. Никой не пие вино. Ако искаш вино, ще трябва да поръчаш цяла бутилка. Щото ще я отворя заради тебе и после ще трябва да я хвърля, понеже и след три месеца никой няма да е поискал бяло вино.
- Всъщност аз много обичам бяло вино - намеси се варваринът. - Бих споделил една бутилка с... него.
- Казвам се дон Атело. - рече старчето и протегна ръчичка като пет молива набучени на стар игленик.
- Хрян - каза варваринът сериозно.
Като чу това, публиката в заведението, която точно беше успяла да се поосвести от последния напън на истеричен кикот, започна да колабира от липса на въздух. Аахахахаххахаахахах хрян варваринът ахахаххахаха с кисело зеле хахахахахахаааа. Варваринът спокойно допи чашата си, внимателно я остави на бара, обърна се и халоса най-близкия гост, запращайки го по нос на около четири метра, където той случайно вдиша един паднал от тавана бръмбар и започна да се задушава.
- Истинското ми име е Христофор Ярославович Николаев. Само че в бизнеса с варварството не мож прокопса с такова име. Затуй - съкратено - хрян. Винаги дава известен шанс противникът ми да започне да се хили до такава степен, че да мога да го фрасна изневиделица. - За да подкрепи думите си, Хрян пристъпи до гърчещия се на земята човек и го изрита с все сила, запращайки го през вратата и изкарвайки насекомото от носа му.
- Мерсиааааау.... мамк... - чу се отвън точно преди силен трясък да възвести края на полета и нова глава в несекващия цирк на Кръчмата на героите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар