А при мен - потоп

"Свят човек бе дядо Ной,

у Господа с вяра.

Но винцето обичаше

и пиеше без мяра."

В сряда имаше слънчево изригване. Дали заради него или поради някоя друга причина, след обяд се изваля страхотен дъжд. Половинчасов порой с библейска сила. На около втората минута от пороя, както щастливо си наблюдавах светкавиците от прозореца на лабораторията, ме осени прозрение и започнах да ругая както умея, с вдъхновение и на няколко езика. Спомних си, че съм забравил да затворя прозорците. Само си представях как диагоналният дъжд вали чак върху гардероба в отсрещния край на стаята ми. После си спомних, че не съм запушил канала на ваната и поднових сквернословните си усилия. Нека обясня.

Сградата, в която живея, се намира на стръмен склон. Поради някаква артистична приумица на австрийския архитектурен гений, уличната канализация на моята улица е с някакъв странен дебит. На десетата минута проливен дъжд напорът на водата в канала започва да изхвърля вода обратно в канала на ваната ми... че и в тоалетната чиния. На всичкото отгоре проблемът не е в сградата, а в градската канализация, така че няма и над кого да надвисна да го ругателствам. Обикновено вземам мерки и теглилки по въпроса - запушвам канала, слагам парцал върху чинията, въобще гледам да няма експлозивни взривопръднисти изхвърляния на канални води. Само дето този път бях забравил. На всичкото отгоре стаята ми е на два сантиметра под нивото на коридора. Паркет. Просто приказка. Така че в момента, в който дъждът благоволи да спре, аз се метнах на влака и се понесох към вкъщи. 

Първият признак, че нещо не е съвсем наред, беше изтривалката пред вратата ми. Беше подгизнала. Със свито сърце отворих входната врата. Или поне се опитах. Нещо я запъваше. След енергично побутване установих, че килимчето, обикновено пребиваващо пред мивката в банята, беше донесено от приливна вълна в средата на коридора. Целият апартамент беше под вода. А и то само вода да беше. Кал, семена от явор, цветчета от липа, ситни парчета натрошено стъкло (това го открих по трудния начин), само умрели буболичеки нямаше... сигурно са сколасали да си тръгнат преди да успея да се прибера. Въздъхнах изпсувайки или изпсувах въздишайки и започнах да разчиствам.

Установих, че дори и да бях запушил ваната, това нямаше да има особен ефект... каналът беше прелял на по-фундаментално ниво. Или поне така мисля, иначе килимчето нямаше да отплува. За сметка на това не ми се мисли какво е излязло от тоалетната, при положение че ароматизаторът беше изстрелян на около два метра в средата на коридора.. отваряйки се и омирисвайки всичко на портокал... пак по-добре от... нещо друго. Приливната следа от полуизгнили органични.. неща... беше заляла цялата ми стая и се беше спряла чак под дивана. Добре, че съм си разхвърлян и големият разклонител стоеше върху сноп кабели, та не се беше намокрил.

Въздушното течение беше затворило прозореца в стаята, та там не беше валяло много, но за сметка на това този в кухнята беше широко отворен. Като видях какви са калища и мръсотии, се потресох. Явно в небето постоянно се носят буци пръст, които само изчакват сгоден момент да навалят върху нечий перваз и да го превърнат в цветна леха. Сега като се замисля, трябваше да засадя магданоз вместо да бърша с парцала. 

В крайна сметка с много ругатни, много изстискване на парцала, едно порязване (при въпросното изстискване) и солидно количество натриев хидроксид изсипано в канала (щото успях да го запуша с всичкия тоя плавей) успях да изчистя. Понеже явно никой не си е дал труда да боядиса вратите на банята и на тоалетната отдолу (то нали няма да се вижда), те бяха просмукали вода и в момента не се затварят. За сметка на това пък не се отварят. Иде ми да ида при (без)отговорния чиновник във Виенска вода и да му кажа от мен да не чака заплата тая година. Егати, плащам такива пари за данъци и още малко ще ме накрат да спя на водно легло.

************

Днес сутринта мина един тип от застрахователната компания. Наръга ми паркета с някакъв влагометър и като видя показанията рече, че ще трябва да обезводняват. Поинтересувах се как точно ще стане тоя номер. Ами, вика, ще пробием дупки в пода и ще сложим смукателни помпи, които ще трябва да работят непрекъснато около три седмици. Направо сгънах. Ама, разправя, ако ти пречат да спиш, можеш да ги изключваш нощем. Много мерси за което. Оставаше и един месец да не мога да спя в собственото си жилище... Да видим сега дали паркетът ми ще стане на дюни и дали и кога ще благоволят да осъществят въпросното обезводняване...