Кръчмата на героите

(Нещо което отлежава на харддиска ми вече няколко месеца и, както повечето ми останали драсканици, едва ли ще добие завършен вид... Идеята е гавра с компютърните игри на общо основание)

Съдържателят на кръчмата „Точно навреме” чистеше. Това беше събитие, случващо се веднъж на няколко месеца и беше достойно за отбелязване в поне две-три хроники. Беше пребоядисал фирмата, на която ръка сграбчваше пясъчен часовник и сега тя се полюляваше на лекия следобеден ветрец. Подът и стените бяха почистени с влажен парцал, като особено внимание беше отделено на петната от кръв и бира, разплискани тук-таме. Не че съдържателят особено се впечатляваше от кръвта, камо ли пък гостите, но здравните инспектори се разстройваха. А разстроените здравни инспектори сериозно се стараеха да впечатлят и него, и гостите. Беше попълнил и колекцията „Намерени вещи” или по-скоро колекцията „Вещи забутани в най-тъмния ъгъл на залата, озовали се там сред поредната пиянска свада, едва ли някога потърсени, понеже законният им собственик гледа как расте тревата, ама отдолу”. Дългичко име за колекция, затова той просто й казваше „сандъка с боклуците”. Новодошлите в сандъка две ками и половин амулет евентуално притежаващ магически свойства бързо се бяха включили с основното занимание на останалите, а именно събиране на прах и умрели буболечки.

В момента съдържателят доближаваше към кулминацията на чистенето. Ред беше на бара. Това беше внушителен тезгях от някога полирани дъбови талпи. Фасадата му приличаше на абстрактна картина, създаваща общото впечатление на оцелял от побой с поне осемнайсет котки, три мечки и един папагал. По нея имаше толкова много вдлъбнатини и драскотини, че беше заприличала на дървесна кора. Плотът на бара за сметка на това беше гладък и полиран до мазен блясък от множество мръсни лакти, тежки кожени кесии и плъзгащи се чаши пиво. Масивната лапа на съдържателя бавно и методично обираше по-немощната мръсотия и замазваше с неописуема смес от восък, катран и билки. Навремето чичо му му беше казал, че така импрегнирано, дървото нито се подува от влагата, нито хваща огън. Специално огънят звучеше малко съмнително, но плотът наистина беше равен и гладък.

Внезапно вратата се отвори с трясък. Един паяк, безразсъдно засилил се да прекосява основната носеща греда на пет крака, за да впечатли приятелите си, залитна и падна на пода. Тежки стъпки прекосиха пода на кръчмата и кожена ръкавица с внушително количество капси се стовари на тезгяха.

- Ей, бирен корем, дай нещо за пиене!

Съдържателят, който напоследък наистина беше започнал да си отглежда бирено коремче, продължи да търка необезпокоявано с парцала. Новодошлият явно не беше възхитен от подобно отношение от страна на обслужващия персонал, защото една вена забележимо започна да пулсира на слепоочието му. Това, и внезапно покатерилите се един върху друг челюстни мускули.

- Абе ти да не си глух?! Казах...

За съжаление светът нямаше възможност да разбере какво бил казал някой си, защото съдържателят мълниеносно натика парцала за полиране с два пръста в устата му. С другата ръка го хвана за врата и заби лицето му в прясно полирания тезгях, поставяйки първата вдлъбнатина от новата партида. Държейки го притиснат към плота, съдържателят го осведоми:

- Не съм глух. Но и не ми харесва отношението ти. Предлагам да започнеш отначало. И тоя път по-кротко и без обиди. И ако пак не ми хареса отношението ти, ще се наложи да се сбогувам с теб. Не мисля, че ще ти бъде особено приятно моето сбогуване.

Замаяният вагабонтин измуча нещо, което на членоразделен език можеше и да мине за съгласие. Съдържателят кимна и пусна врата на клиента си.

- Искаш ли кърпичка? Имаш малко паста за полиране на челото.

Непознатият намусено грабна кърпичката и изтърка лицето си. Понечи да я метне на пода, но като зърна заинтересования поглед на съдържателя, се спря и я остави на бара.

- Ама ти си бил адски силен. Направо щеше да ми сплескаш черепа. Само да ги хвана тия двете повлекани дето ме упътиха насам. Казаха, че ако съм бил шашнел съдържателя, щял да ми даде безплатна бира.

Съдържателят избухна в смях.

- И от всички клишета, изричани във всички кръчми по света, ти си избра това с бирения корем? Ти или си пълен идиот, или си гений на стратегията. Или просто имаш късмет. Няма значение, имаш една безплатна халба от мене. Какво да бъде?

- Какво имаш?

- От бирите ли? Искрящо светло от Южната долина, идеално за летните жеги. Имам и бира за пости от манастирската изба, и черна бира от Каранот, онзи ден пристигна с кораб. Има и други работи, но от тях халба няма да получиш.

- Едно искрящо тогава, да отмия тоя прахоляк от устата си.

Съдържателят се усмихна и измъкна изпод тезгяха голяма дървена чаша. Напълни я със златиста течност от една от големите бъчви и я постави на бара. Гостът му я подуши недоверчиво, после отпи. Широка усмивка озари лицето му и той ливна цялата чаша в устата си, почти без да разлее нищо.

- Страшна работа. Може ли още една?

- Две златни монети.

- Две ЗЛАТНИ монети? Ти нормален ли си бе? За толкова пари мога да си купя половин бъчва!

- Би могъл, но не и в този град, не и в тази кръчма.

- Какво пък й е толкова специално на тая дупка?!

- Това е кръчмата на героите. Потрай и ще видиш. А сега, две златни монети, моля?

Ръмжейки, клиентът измъкна две монети от кесията си и ги връчи на съдържателя.

- А какво искаше да кажеш с това „кръчмата на героите”?

- Момко, забелязал ли си как добрият герой винаги пристига в последния момент, за да осуети плановете на злите сили? Независимо колко време се мотка преди това, без значение колко често му се налага да спре да си почине или да се върне до града, че да поразтовари малко багажа си, той винаги стига точно навреме. Е, това е кръчмата „Точно навреме” и тук идват тези герои, които винаги уцелват точния момент...

Точно в този момент вратата се отвори и в кръчмата влязоха трима души, носейки четвърти.

- Казах ли ти, точно навреме. Кажи здрасти на

ДРАКОНОУБИЙЦИТЕ

- Виждаш ли я оная хубавица там? – продължи съдържателят. Тя ще дойде да поръча за всички. Винаги така правят, пращат най-обаятелната личност в групата на пазар, надявайки се да получат по-изгодни цени. Като че търговците са идиоти и само чакат да дойде някой сладкодумец, че да му подарят стоката си.

Въпросната хубавица наистина беше много красива. Червената й коса беше сплетена на плитка, а зелените й очи проблясваха изпод няколко изплъзнали се на сплита кичура.