вторник, 15 септември 2009 г.

Кръчмата на героите 2: Драконоубийците


- Здравей, Глигане, - промълви красавицата с глас, намекващ за коприни, приглушена светлина и, поради незнайно каква причина - жълт кантарион. Варваринът новобранец, чиято баба редовно го беше разтривала със странно вонящи илачи, когато биваше болен, и го беше пердашела с още по-странно вонящи треволяци, когато биваше непослушен, я изгледа с дълбоко съмнение. - Дали не се намира лекуваща отвара сред твоите неустоимо вкусни питиета?
Кръчмарят, защото Глиганът беше именно той, кимна утвърдително.
- 400 златни монети, - заяви той.
- Четирист...? Моля?! - Всичкият жълт кантарион беше изчезнал от гласа на жената, заместен от стоманени нотки и може би следа от пиринчен обертон. - Искаш четиристотин златни монети за пикливата си отвара, приготвена най-вероятно от сляп послушник махмурлия, съдържаща повече отрови отколкото церове? И ги искаш от мен, Паринел Великолепната, Драконоубийцата, Покорителката на мффффф...
- Абе какво им става на всички днес? - Учуди се съдържателят, възползвайки се от временно възникналата пауза в монолога, възникнала от повторната употреба на парцала за биберон. - Някой да не е сложил табелка "Разпродажба" на вратата ми? Отварата струва 400 златни монети, защото производствените разходи са 250 жълтици, а надценката от 1.6 е минимумът, който трябва да сложа, за да мога да плащам данъците и поддръжката на кръчмата. Ако знаеше колко са скочили лицензите за продажба на алкохол, въобще нямаше да ми врещиш тука за някакви си мизерни 400 жълтици. Освен това хич не си мисли, че като си си сложила магически пръстен, магически гащи и магически ботуши на висок ток... момко, затвори я малко тая уста, че ще ти прелее халбата... та не си въобразявай, че като се наконтиш, ще ми изкрънкаш по-ниска цена. Самият аз притежавам Вълшебната престилка на Реол Наводнителя, най-известния кръчмар на всички времена, която освен превъзходния си мазен десен, притежава и приятното свойство да неутрализира обаянието на всички фльорци, решили да ми съсипят бизнеса по прашки...
Глиганът щеше да говори и още, но го прекъсна гюрултията откъм масата на драконоубийците. Някакъв хилав идиот беше подложил чаша под една от раните на полуутрепания тип, проснат на масата, и носеше целеустременото изражение на човек, решил да пийне нещо топло днес. Плановете му бяха осуетени обаче, когато един от малко по-подвижните герои използва плячкосаната с триста зора драконова люспа по нетрадиционен начин и го халоса странично по главата.
- Е те това беше, - разлюти се човечето. - Никакво повече безплатно лечение! Каква е ползата да си странстващ лечител, занимаващ се с благотворителност, когато ти осуетяват и най-простото изследване за кръвна група. Как се очаква да го закърпя, като може да се гътне всеки момент от астрална несъвместимост. Ай сиктир. Да пукнете от гангрена дано всичките. - Лечителят извади малка бутилка от гънките на дрехата си и поля с нея драконовата люспа. Тя изсъска възмутено от това посегателство и се разпадна на прах, а киселината покапа по пода. Там обаче тя беше посрещната от вековен пласт вкоравена мръсотия, предаде се и си се събра в тихо бълбукаща локвичка. Естествено, в най-добрите традиции на алхимическото изкуство, светеше в отровнозелено. Кръвта на отказващия да умре герой капеше в нея и съскаше като разярена котка, нападната от хълцане.
- Ти си лечител? - Втурна се към него Паринел. - Умолявам те, лечителю, не обръщай внимание на този неандерталец. Моля те, излекувай другаря ни.
- Не.
- Но...
- Коя част от "Не" не ти стана ясна бе, момиче. Опитах да го излекува, хората ти ме спряха. Като не щеш, ако щеш. Айде чао.
Дребосъкът се отправи към вратата, но се спря внезапно, когато върхът на сабята на червенокосатата се опря между плешките му.
- Излекувай го или днес в реката ще отплуват два трупа вместо един.
Лечителят изсумтя възмутено и отиде до импровизираната операционна маса. Бръкна с пръст в една от раните на разпрания герой, карайки го да измучи от болка, и облиза окървавения си пръст.
- Кръвна група маготрицателна. Значи, молитва към бог Харин, покровителя на чукоглавците като тебе.
От друга гънка на дрехата си човечето измъкна дебел том, тежащ значително повече от самия него, и го стовари върху масата, счупвайки едничкия останал здрав глезен на героя. Възнаграден с мучене две октави по-високо от предния път, той се зарови в овехтелите страници. Молитвата беше намерена и след съответния разговор на астрално високо равнище, кръвта спря, раните на момъка започнаха да се затварят и дори мученето поспадна. Без дори да го погледне повече, лечителят прибра книгата си, направи сложен жест с ръка, включващ поне наглед една идея повече стави на пръстите отколкото предполага анатомията, и си тръгна.
- И така... - рече Паринел, внезапно спомняйки си, че има какво да рече на Глигана. - Сега ти ще...
Прекъсна я гръмогласния кикот на групата й, подкрепен в следващия момент от басовото боботене на Глигана и втрещения поглед на варварина на бара. Съзирайки вбесения поглед на зеленооката, кръчмарят бръкна под бара, измъкна огледало и й го подаде, тресейки се от смях. Паринел се облещи срещу покритото с акне лице, което я гледаше оттам, което й придаде изражение на прясно боядисана жаба и почти довърши прясно закърпения й придружител.
Бившата красавица разярено измъкна меча си и се втурна след немирния лечител. Но не можа да стигне по-далеч от вратата, защото там се сблъска с...

събота, 16 май 2009 г.

Кръчмата на героите

(Нещо което отлежава на харддиска ми вече няколко месеца и, както повечето ми останали драсканици, едва ли ще добие завършен вид... Идеята е гавра с компютърните игри на общо основание)

Съдържателят на кръчмата „Точно навреме” чистеше. Това беше събитие, случващо се веднъж на няколко месеца и беше достойно за отбелязване в поне две-три хроники. Беше пребоядисал фирмата, на която ръка сграбчваше пясъчен часовник и сега тя се полюляваше на лекия следобеден ветрец. Подът и стените бяха почистени с влажен парцал, като особено внимание беше отделено на петната от кръв и бира, разплискани тук-таме. Не че съдържателят особено се впечатляваше от кръвта, камо ли пък гостите, но здравните инспектори се разстройваха. А разстроените здравни инспектори сериозно се стараеха да впечатлят и него, и гостите. Беше попълнил и колекцията „Намерени вещи” или по-скоро колекцията „Вещи забутани в най-тъмния ъгъл на залата, озовали се там сред поредната пиянска свада, едва ли някога потърсени, понеже законният им собственик гледа как расте тревата, ама отдолу”. Дългичко име за колекция, затова той просто й казваше „сандъка с боклуците”. Новодошлите в сандъка две ками и половин амулет евентуално притежаващ магически свойства бързо се бяха включили с основното занимание на останалите, а именно събиране на прах и умрели буболечки.

В момента съдържателят доближаваше към кулминацията на чистенето. Ред беше на бара. Това беше внушителен тезгях от някога полирани дъбови талпи. Фасадата му приличаше на абстрактна картина, създаваща общото впечатление на оцелял от побой с поне осемнайсет котки, три мечки и един папагал. По нея имаше толкова много вдлъбнатини и драскотини, че беше заприличала на дървесна кора. Плотът на бара за сметка на това беше гладък и полиран до мазен блясък от множество мръсни лакти, тежки кожени кесии и плъзгащи се чаши пиво. Масивната лапа на съдържателя бавно и методично обираше по-немощната мръсотия и замазваше с неописуема смес от восък, катран и билки. Навремето чичо му му беше казал, че така импрегнирано, дървото нито се подува от влагата, нито хваща огън. Специално огънят звучеше малко съмнително, но плотът наистина беше равен и гладък.

Внезапно вратата се отвори с трясък. Един паяк, безразсъдно засилил се да прекосява основната носеща греда на пет крака, за да впечатли приятелите си, залитна и падна на пода. Тежки стъпки прекосиха пода на кръчмата и кожена ръкавица с внушително количество капси се стовари на тезгяха.

- Ей, бирен корем, дай нещо за пиене!

Съдържателят, който напоследък наистина беше започнал да си отглежда бирено коремче, продължи да търка необезпокоявано с парцала. Новодошлият явно не беше възхитен от подобно отношение от страна на обслужващия персонал, защото една вена забележимо започна да пулсира на слепоочието му. Това, и внезапно покатерилите се един върху друг челюстни мускули.

- Абе ти да не си глух?! Казах...

За съжаление светът нямаше възможност да разбере какво бил казал някой си, защото съдържателят мълниеносно натика парцала за полиране с два пръста в устата му. С другата ръка го хвана за врата и заби лицето му в прясно полирания тезгях, поставяйки първата вдлъбнатина от новата партида. Държейки го притиснат към плота, съдържателят го осведоми:

- Не съм глух. Но и не ми харесва отношението ти. Предлагам да започнеш отначало. И тоя път по-кротко и без обиди. И ако пак не ми хареса отношението ти, ще се наложи да се сбогувам с теб. Не мисля, че ще ти бъде особено приятно моето сбогуване.

Замаяният вагабонтин измуча нещо, което на членоразделен език можеше и да мине за съгласие. Съдържателят кимна и пусна врата на клиента си.

- Искаш ли кърпичка? Имаш малко паста за полиране на челото.

Непознатият намусено грабна кърпичката и изтърка лицето си. Понечи да я метне на пода, но като зърна заинтересования поглед на съдържателя, се спря и я остави на бара.

- Ама ти си бил адски силен. Направо щеше да ми сплескаш черепа. Само да ги хвана тия двете повлекани дето ме упътиха насам. Казаха, че ако съм бил шашнел съдържателя, щял да ми даде безплатна бира.

Съдържателят избухна в смях.

- И от всички клишета, изричани във всички кръчми по света, ти си избра това с бирения корем? Ти или си пълен идиот, или си гений на стратегията. Или просто имаш късмет. Няма значение, имаш една безплатна халба от мене. Какво да бъде?

- Какво имаш?

- От бирите ли? Искрящо светло от Южната долина, идеално за летните жеги. Имам и бира за пости от манастирската изба, и черна бира от Каранот, онзи ден пристигна с кораб. Има и други работи, но от тях халба няма да получиш.

- Едно искрящо тогава, да отмия тоя прахоляк от устата си.

Съдържателят се усмихна и измъкна изпод тезгяха голяма дървена чаша. Напълни я със златиста течност от една от големите бъчви и я постави на бара. Гостът му я подуши недоверчиво, после отпи. Широка усмивка озари лицето му и той ливна цялата чаша в устата си, почти без да разлее нищо.

- Страшна работа. Може ли още една?

- Две златни монети.

- Две ЗЛАТНИ монети? Ти нормален ли си бе? За толкова пари мога да си купя половин бъчва!

- Би могъл, но не и в този град, не и в тази кръчма.

- Какво пък й е толкова специално на тая дупка?!

- Това е кръчмата на героите. Потрай и ще видиш. А сега, две златни монети, моля?

Ръмжейки, клиентът измъкна две монети от кесията си и ги връчи на съдържателя.

- А какво искаше да кажеш с това „кръчмата на героите”?

- Момко, забелязал ли си как добрият герой винаги пристига в последния момент, за да осуети плановете на злите сили? Независимо колко време се мотка преди това, без значение колко често му се налага да спре да си почине или да се върне до града, че да поразтовари малко багажа си, той винаги стига точно навреме. Е, това е кръчмата „Точно навреме” и тук идват тези герои, които винаги уцелват точния момент...

Точно в този момент вратата се отвори и в кръчмата влязоха трима души, носейки четвърти.

- Казах ли ти, точно навреме. Кажи здрасти на

ДРАКОНОУБИЙЦИТЕ

- Виждаш ли я оная хубавица там? – продължи съдържателят. Тя ще дойде да поръча за всички. Винаги така правят, пращат най-обаятелната личност в групата на пазар, надявайки се да получат по-изгодни цени. Като че търговците са идиоти и само чакат да дойде някой сладкодумец, че да му подарят стоката си.

Въпросната хубавица наистина беше много красива. Червената й коса беше сплетена на плитка, а зелените й очи проблясваха изпод няколко изплъзнали се на сплита кичура.


неделя, 1 март 2009 г.

Моногамия ли?

Имам си ново момиче. Немкиня, казва се Елена. На 14 години е, но много добре оформена... и има 1.8 литров бензинов двигател. Ннннняууу!

петък, 13 февруари 2009 г.

Петък, тринайсети

Днешните простотии все пак не бяха чак толкова много. Оплесках едно миене, после една инкубация. Помежду им се оказа, че скарата в ресторанта не работи, пък се бях навил да плюскам печено прасе. В крайна сметка ядох пиле с ориз. На отиване ми беше студено, но за сметка на това на връщане мръзнах. И май нищо не научих днес. Ще видим след четири седмици какво ще ми се случи...

четвъртък, 12 февруари 2009 г.

Алергии

Днес пристигнаха резултатите от теста за алергии, на който трябваше да се подложа преди да започна дипломната си работа. Оказа се, че не само не съм алергичен към абсолютно нищо (освен може би липсата на редовно плюскане и полов живот, тогава ставам много отровен), ами и общите ми нива имуноглобулин Е са изключително ниски. За простосмъртните, това са антителата, отговорни за алергичните реакции. Само дето са отговорни и за защитата от паразитни инфекции. Може би все пак няма да ходя в Африка...

сряда, 11 февруари 2009 г.

Термодинамика

Не е добра идея да си сложиш ключовете в задния джоб на дънките, когато караш колело при минусови температури. Околната среда успява да ги изстуди много по-бързо, отколкото задникът ти - да ги стопли. Резултатът е едно доста прохладно усещане около седалищната област...

вторник, 10 февруари 2009 г.

Параноя

Компанията, в която си правя дипломната работа, настоява всички протоколи да бъдат написани на шведски... от съображения за сигурност. Щото повече хора разбират английски, отколкото шведски. Ами такива тъмни балкански субекти като мене, дето разбират и по повече? Явно не сме много. Също така абсолютно всяка една машина, ако ще и бързовар за чаша чай да е, си има номер. И всеки химикал и разтвор си има номер. Които номера трябва да бъдат указвани в протоколите. На шведски. Да, и те с номер. И всяка страница с номер. Добре поне, че чашите за кафе, моливите и тоалетната хартия още нямат номера.